Неочаквана среща до колата

Срещнах Бог за първи път още на 10 години, когато ме заведоха в НДК на една проповед и много ми хареса проповедта и атмосферата там - харесаха ми хората.
Когато бях на 12 год. и в нашия квартал „Бенковски” дойде пастор и проповядваше - сприятелих се с него. Той работеше в строителството и ходех да му помагам. През 2003 г. започнах да се занимавам с бизнес свързан с изкуствени торове и започнах да печеля повече. Но вместо да се утвърди вярата в мене, парите ме заслепиха и аз започнах да пия. Събрах се с приятели, които ми влияеха зле и под тяхно влияние се занимавах с кражби, обири и лек живот. Бях забравил за Бог и не посещавах вече службите на пастора ни, макар че той няколко пъти идва да ме моли и да ми казва, че Бог иска да се променя и да стана друг човек. Но изкушението и дявола ме тласкаха в друга посока докато един ден не се случи нещо много странно в моя живот.

Пътувах с колата си по посока гр. Кубрат. По пътя ми изхвръкна едното ми колело. При такава авария след като карах с повече от 80 км/ч можеше колата да се обърне поне няколко пъти, но се случи друго - колата спря като закована на шосето! Друго фрапиращо беше, че по това време на деня шосето е много натоварено - спокойно можеше да мине някоя кола да ме удари. Но в този момент сякаш движението беше спряло и аз, въпреки че бях сам-самичък в колата и пиян на всичкото отгоре, реагирах  - изместих колата и си монтирах гумата. В този момент нещо като нож прониза сърцето ми и аз се разплаках. Но колкото повече плачех, толкова повече ми олекваше на сърцето - чувствах, че сърцето ми се освобождава от някакъв товар, който го е притискал през цялото време. Тогава аз паднах на земята и започнах да се моля на Бог и да Му искам прошка като обещах повече да не ходя в грешни пътища и да следвам Божиите пътеки. Осъзнах в този момент колко ме обича Бог и какви чудеса може да извърши в мене.

След като издържах само два дена без пиене на третия ден дойдоха полицаи и ме отведоха по обвинение, което не съм извършил. Макар и да не отричам, че аз бях станал престъпник и бях извършил няколко кражби и грабежи, обвиниха ме в грабеж, който не съм извършил. През 2004 г. ми дадоха 5 год. на първа инстанция аз обжалвах, но от тогава вече близо 2 г. нямам нито решение на първа инстанция нито насрочват второ дело. Попадайки в затвора, аз разбрах, че Господ ме наказа затова, защото не можех да изпълня обещанието, което Му дадох. Но може би Бог ме е предпазил от нещо по-лошо, защото то неминуемо щеше да се случи тъй като животът, който водех ме тласкаше право в пропастта. В затвора бях много отчаян след като и съпругата ми ме беше зарязала и беше станала наркоманка - бях изгубил почти всяка надежда. Хората тук ходеха на църква. Аз си мислих, че за мен вече няма надежда, но именно когато си представих, че може Бог наистина да ме предпази от по-лошо от мен, в мен се появяваше надежда.

Бях в ареста, бях в 5-ти отряд, но когато се преместих в 9-та група, усетих силно присъствие на Бог в този отряд. Защото всички, които се записваха за църква и се събираха заедно с Георги Карамфилов / той отговаряше за 9- та група/, се променяха към добро. Аз виждах, че те са по-уверени и  по-добри от останалите. Затова отидох при Георги Карамфилов и му казах, че искам от тук нататък да посещавам църквата и редовно да се моля на Бог. Той ме записа и оттогава ходя редовно на богослуженията, където след всяка служба идвам в отряда по-обнадежден.

Тук трябва да кажа за пастор Иводор Ковачев, който прави всичко възможн Бог да достигна да нашите сърца. След всяко мое посещение аз чувствам как Бог прониква чрез него в нас и прави чудеса. Да, наистина прави чудеса - не само с мен, но и с всички, които се молят и вярват истински. Защото видях закоравели пушачи да отказват цигарите. Видях хора, зависими преди това от наркотици, да се променят. Видях хора, които преди са мислели само кого и как да измамят, а след като се бяха променили, си даваха дрехите на по-бедните. Видях как хищници се превръщат в овце.

Искам да благодаря на Бог за проповедниците, които ни изпраща. Специално изказвам благодарност на отговорника на 9- та група, на пастор Иводор Ковачев, в когото чувствам, че наистина пребъдва Господ. Да бъдат благословени всички!

Аз вече гледам с вяра и надежда в бъдещето. Когато влязох в затвора, исках да умра, за да се свърши всичко. А сега, напротив - искам да живея и вярвам, че рано или късно ще дойде и моят час.

Бъдете благословени!
Борис Данков Вачев,
Софийски затвор, 9-та група