Български (Bulgarian) English

Истории от първо лице

Вдъхновяващи истории за:

  • хора, дръзнали да поемат по пътя на новото начало;
  • бежанци, успели да се интегрират в различна от тяхната култура и да поемат живота си в свои ръце
  • добротворци, които не пестят време и усилия, за да творят красиви неща, да даряват с любов и приемане нуждаещите се

Пилот, предприемач, мечтател, любител на високия адреналин и предизвикателствата, и не на последно място - баща на пет деца… Ако се чудите възможно ли е всичко това да описва една личност, то отговорът е ДА! Живото доказателство е Стоил Палхутев, мениджър събития и корпоративни клиенти в „Дворецът на щастливите хора“.


Името й в превод от иврит означава благодат. Сякаш още с появата й на този свят, наричайки я Анна, в нея е заложено желанието да бъде близо до човешките нужди, да показва любов и да помага, без да очаква нещо в замяна. Този призив в живота й е причината да изостави добре платена работа в сферата на външната търговия и да се посвети на социални каузи, първоначално като доброволец, а от близо две години и като част от екипа на фондация „Мисия Спасение“.


Тя е от хората с харизма, които веднага те грабват и оставят трайна следа в сърцето и съзнанието ти, зареждат те с оптимизъм и с желание за добротворство. Бързо се превръща във всеобща любимка. Получава й се естествено, непринудено. Може би, защото самата тя е слънчева усмивка, непресъхващ извор на вяра, пазителка на вечните ценности и малка вселена от дарби и таланти. Подобно на библейската героиня Девора, чието име носи, тя умее да вдъхновява хората около себе си.


Малцина биха разбрали избора на Борислав да отделя всяка седмица от личното си време, за да го посвети на не кого да е, а на лишените от свобода в Централния софийски затвор и в Затворническото общежитие в Казичене. Младият мъж е част от екипа доброволци, които се включват в дейностите по проекта „Пътят на новото начало“ на фондация „Мисия Спасение“.


Житейската му история, без да бъде допълнително разкрасявана, звучи досущ като сюжет на някой холивудски хит. В нея се преплитат младежка необузданост, нощен живот, красиви жени, грабежи и бързи пари, затвор и бягство…


В рисуването той открива свобода. Свободата да изразиш чувствата си, да дадеш живот на мечтите си. Рисуването му дава сили да понесе по-леко и труден период от живота си, излежаването на близо тригодишна присъда в Централния софийски затвор.


Когато човек го види, седнал в инвалидната количка да се придвижва по тесните затворнически коридори, трудно би повярвал, че този мъж е с дебело криминално досие и е бил страшилище за мнозина от обитателите на това място, дори обездвижен от кръста надолу.


Една от най-трудните крачки, които правим в живота си, е да простим, да се отърсим от чувството на гняв и желанието за възмездие, когато някой ни е наранил, онеправдал, обидил…Каква е причината? Не е лесно, защото първо трябва да преглътнем гордостта си. Наред с това за мнозина прошката е израз на слабост. Истината обаче е различна. За да простиш, се изисква сила да надраснеш себе си, собствените си грешки и слабости. Прошката зависи от личния избор на какво ще дадем място в сърцето си – на любовта или на омразата, която разяжда отвътре самите нас.


Хората сме свикнали да поставяме всичко в някаква матрица. Често робуваме на дадени стереотипи и трудно се освобождаваме от тях. Може би, защото така ни е по-лесно и не искаме да усложняваме живота си, опитвайки се да се отърсим от тях или дотолкова сме станали техни роби, че дори не го осъзнаваме.


Тя рисува въздействащи картини не само с четка и бои, но и с думи. С истинска страст разказва за нещата, които я вълнуват и в които вярва. Носи красивото име Нана, чийто корени изследователите свързват с древните траки.


Отвличания, убийства, дрога, бягство, затвор, пълна промяна, нов живот…Това не е сценарий за холивудски екшън, а житейският път на човек, преминал през истински катарзис. Казва се Али Дини. По произход е иранец. Не се притеснява да върне живота си като на лента дори пред непознати, защото вярва, че личната му история е свидетелство за съвършено ново начало, далеч от подземния криминален свят.


На пръв поглед Деси изглежда крехка и уязвима млада жена. Достатъчни са обаче няколко минути, прекарани в компанията й, за да откриеш боеца в нея. В изпитанията и трудностите, които й поднася животът, тя вижда възможност да узрее като личност и да стане по-твърда.


С тези думи Иводор Ковачев, основател на фондация „Мисия Спасение“ и ръководител на проекта „Пътят на новото начало“, често се обръща към лишените от свобода. Вече повече от 18 години хора с дебели криминални досиета споделят с него вътрешните си борби и противоречия, разкриват душата и съкровените си тайни, търсят надежда и смисъл в живота си.


Разделени семейства – съпруг от съпруга, майка от дете. Изоставен дом. Несигурност. Трафиканти. Несгоди. Предразсъдъци. Различен свят и различна култура.Чужд език. Неясно бъдеще. През това преминават повечето бягащи за живота си. Хасан и дванайсет годишният му син Даниел не са изключение от общата картина. Преди около шест месеца двамата напускат родния Иран и нелегално, пресичайки Турция, се озовават в България. Заловени са на границата ни и са пратени в бежански лагер.


Сякаш още с името, което са му дали, в него е заложено желанието да извърви най-трудния път – пътя към себе си и да открие истинското си „аз“. Мехди. Това е името, с което родителите му са го нарекли, когато се е появил на този свят. В превод от фарси означава „воден в правилния път“. Мехди е от Иран. Среща ни съдбата му на бежанец. В България е вече две години, но молбата му за статут на бежанец не е удовлетворена. Въпреки трудностите и разочарованията, през които е преминал за това време, Мехди ме допуска до вътрешния си свят и започва да разплита заплетената нишка на историята си. Макар да говори сравнително добре български, предпочита да я разкаже на родния персийски език. И тя зазвучава като песен, ту тъжна, ту изпълнена с мечти и надежди.



Казано е да си служим един друг. Ето го и най-новото ми служение – „Служение на ядене“ Може да се каже и „Споделена трапеза“ – предпочитам първия вариант, за да подчертая простотата на „нещото“, което може да бъде толкова значимо. Ха! Не да седнеш да се наядеш /няма лошо!“, но просто да седнеш и ДОКАТО се храниш да изслушаш нечия история. Хората са пълни с истории – понякога трябва просто да се „изровят“.