Categories: bg_BG
      Date: яну  6, 2013
     Title: Слово пред Президента на република България от името на българските майки
Имахме честта да бъдем на специална среща в президентството по повод "Голямото семейство" - инициатива на фондация "Искам бебе". От името на българските многодетни майки, в присъствието на нашия Президент, Жани Ковачева сподели своето послание "Богатство".

Толкова сме богати!
Всички имаме ДНИ отредени на тази земя. Събираме ги като перли в огърлица. Дни, изтъкани от шарени чувства. „Вчера” е вече сън. „Утре” е още блян. Но добре изживяното днес прави вчерашния ден щастлив, превръща утрешния в мечта....
И тези дни в какво ги вграждаме?


Всички имаме КЪЩИ – на един кат, на два... с градини или скътани дворове, панелени или тухлени, някъде и сламени... Къщи притихнали, къщи със схлупени покриви или къщи усмихнати и с много шумни празненства. Къщи с една врата, на която да изпращаме. Но и да посрещаме. Къщи с много прозорци, а може и само с едно прозорче, самотно светещо в нощта. Къщи с огнища – подкладени, горящи, но и ... мъждукащи... Има и загаснали...
Строим къщи, а дом – строим ли дом? Дом, в който всички да се връщат. Да искат да разкажат своята история, да приседнат и да чуят бащин или майчин глас...

Имаме и ДЕЦА. Учим ги да коват съдбата си. Колко малки бяха и колко бързо стаите остават празни, защото ангелите отлетяха. Но не и дните празни са, оставени в миналото. Защото бяхме там и на „заедното” радвахме се, пеейки песента на Мария:
„Величае душата ми Господа! Зарадва се духа ми в Спасителя мой! Защото погледна милостиво на мен и даде ми името „мама”.

Дар небесен са децата ни – благословение за този свят!
Искрящи слънца, пеещи звезди, росни цветя за душите ни...
Тичат и падат, стават и бягат – тези малки орлета, тъй обичащи Децата ни – къде ги изпращаме? По гари и пристанища далечни само с единствен сак през рамо? И после – няма ги...това ли е свободата?...

А за огнището у дома трябват дърва – да сбираме заедно и да поддържаме огъня, запален в едни далечни древни времена от нашите деди... Да не го угасяме, огънят.


Имаме дни.
Имаме къщи.
Имаме деца.

Но имаме ли всички ВЯРА? Не просто в доброто, в истината или в любовта, а в Този, Който е добър, сам Истина е и Любов.

Тогава ДНИТЕ ни ще бъдат пъстри, а страниците на живота ни - пълни с весели истории и ще има на кого да ги разказваме.
Тогава КЪЩИТЕ ни – домове ще бъдат, строени не на пясък, а на канара - дъжд и бури няма да ги сринат.
Тогава ДЕЦАТА ни ще бъдат тук, в земята ни. Ще ги прегръщаме по всяко време. „Мамо”, „тате” те ни казват. След време „мамо”, „тате” ще им казват – Господно потомство ще има в таз земя – многобройно като звездите.

Тогава - имаме ли всички ВЯРА и дом, и род, родина ще пребъдат. До Вечността!